Разбирам компромиса по-малко по-различен начин от описания горе, донякъде същия и все пак. Това е да си "широко скроен", да допускаш и приемаш, че дадени неща са факт, въпреки собствените си желания и предпочитания. Ние твърде често искаме да сме обезателно и винаги прави и забравяме, че правилното нещо не винаги е едно и също с нашата собствена правота. Много често, ако направим компромис и решим да не доказваме правотата си, можем да избегнем редица дребнави спорове и излишни неща. Това важи както за отношенията по принцип, така и за тези в една връзка.
Компромиса е да.. може би, да надскочиш себе си, да се преодолееш - да замълчиш, когато искаш да кажеш неща, за които по-късно можеш да съжалиш, да поставиш другия преди себе си, да му влезеш в положението.
Но и тук, като с всяко нещо, всичко това е полезно само в умерени граници, защото иначе рискуваш да те употребяват както си искат.
И все пак, според мен това е положителна черта.