МноУ мнОу, след бума на секс революцията хората забравиха как да спрат да се плодят...  

So what?  Ще я гръмнем така или иначе, ако на някой му дремеше за това, щеше да направи нещо по въпроса...

Аз си го обяснявам така ... Сега има повече хора защото много от болестите които убиваха хората сега се лекуват, скоро не е имало световна война, надявам се и да няма. Преди много от хората са били убивани заради лошите си постъпки, а не затваряни по затвори. Много по малко майки и деца умират при раждане. По лесно е да се осигури храна и различни видове удобства ако имаш пари разбира се, но и много световни организации се опитват да помогнат на много хора и помагат. Много ставаме и не ни чака нищо добро... за голямо мое съжаление

Хехехехе, виждам, че не ви кефи да четете негативни коментари, но някои неща са си точно така даже и да си затваряш очите за тях, те не се променят.

Има и друга теория за това защо сме толкова много в момента, а някога не сме били чак толкова. Тя е по-алтернативна и се свързва с душата. Смята се, че душата е изградена от много части и конкретно всяка душа има мъжка и женска страна. Съответно когато човек умре душата му се разделя и в следващото си раждане се раждат 2ма души-мъж и жена, с обща душа. От тук идва и идеята за сродната душа-перфектната ти половинка в любовта, с която сте свързани. Но деленето на душата не се ограничава само до това-има души близнаци, души, които са свързани с други по недовършени задачи и дори някои души се състоят и свързват с такива, които не са част от техните. И точно заради това една душа се дели и после пак и пак, следователно ако някога е имало 100 човека, то душата на 1 от тези 100 се е разделила около 100тина пъти през вековете. Направете си сметките сами, ако ви се смята и ще получите милиардите, които са в момента. И тъй като душата е чиста енергия, т.е. тя не може да изчезне вариантите са една душа да събере всичките си части, което доста рядко става (тогава може да напусне света и да мине на друго ниво), или просто да се дели и да търси частите си.
Друго нещо е, че всички тези катаклизми, които се случват и се смятат за толкова зли взимайки човешки жертви, може би просто са начина на природата да уравновесява някак популацията на вида ни. Все пак, освен нас всяко нещо има строго определена йерархия, така че Земята да съществува в тотална симбиоза като жив организъм (и тук препратка към теорията Гая, която гласи, че планетата Е жив организъм), само нашия вид по незнайни причини живее извън симбиозата и обикновено това обезателно води до крах, като при всички велики цивилизации, които са заличили себе си по ред причини.

7 или 8 милиарда, какво значение има след като колкото се раждат на ден, три пъти повече вероятно умират по толкова много и различни начини, катастрофи, глад, болести, войни, тухли, стени, рухнали сгради, жажда.... да не изброявам, че има хиляди начини да умреш и един единствен начин да се родиш...

И какво толкова хубаво има в това постоянно раждане? Хубаво-раждат се деца, населението се увеличава.. и? Не сме като мравките да живеем в симбиоза със земята, нито сме като дърветата, за да преработваме въглеродния диоксид, напротив-ние сме като бактерия, която се заселва някъде, изяжда и употребява всичко, а в момента, в който свършат ресурсите сменя хоста си, в случая местоположението. Чудесно, че се раждат деца, но какво ще стане, когато започнем да се настъпваме по главите, защото ще ни е малка планетата? Никой не се замисля защо в космическите фантастични филми, винаги се търси подобна на Земята планета, за да я заселим, защото сме изяли и убили всичко, изчерпали сме ресурсите на планетата и няма как да оцелеем. Дори да се намери планета, нима с нея няма да се случи същото като с тази? И какво ни е толкова еволюиралото и интелигентното, с което уж превъзхождаме животните, след като милиарди години те са живели на тази планета, а ние сме на път да я убием и то след много по-малко от милиарди години? Е, само един жив организъм процедира така с пространството, от което му зависи живота и той неизбежно довежда това място до смърт. Може би за това ни е заложено това да искаме да се самоунищожаваме, защото ако не се умираше и живеехме по 200 години, то положението както е в момента, вероятно нямаше да оцелее планетата и още 1000 години. Така че колкото и отвратително да звучи-добре, че се и умира.

Никой не може да ме убеди, че за една секунда докато се раждат 5 души умират само 2-ма.... ама никой. Освен това, ако рамо до рамо 7 милиарда души заемат територията на Лос Анжелис - по дяволите глей колко място остава. Но вие не се грижете за баланса има кой - войни, болести, катаклизми.... за всичко господ си е помислил, пък и винаги има такива дето се правят на него. А ако изчисленията се правят от социологически мастити като Алфа рисърч или Сова 5 - пази боже от точност в изчисленията. Поднасянето на подобна информация си е прах в очите на хората. Поне веднъж не ми разкоствай мнението, все пак е на база на моята информираност и преценка. Може да имам извратено мислене, но все пак имам, не се поддавам на всичко които ми се каже и поднесе сдъвкано.

Кой пък казва, че вярва на социологически проучвания на подобни "социолози"? Нали и аз съм го написала, при това без дозите сарказъм. Е те за това сме седнали на съседната полянка и разискваме толкова важна за обществото тема.

Темата е важна, поне ако живееш на планетата, на която и всички останали. Самия спор обаче, за социологическите проучвания, не е особено важен. Достатъчно е да се разходиш, да поприказваш с 2ма-5-50 човека, да поровиш в нет-а или ако имаш възможност да пообиколиш света, за да си съставиш мнение. Все пак живеем във век, където информацията се манипулира, но пък ако си достатъчно смислен и се интересуваш, винаги можеш да намериш информация за това, което искаш, да сравниш различните източници и да стигнеш сам до истината.
Проблема идва не от статистиката, а от това, че хората си гледат тяхната паничка и докато имат какво да сложат в нея не им пука особено какво е в някоя паничка на другия край на света. "Това не зависи от мен, да се оправят"- много удобно, но не - не е вярно.
Лично мен ме е грижа повече за това как да действам лично аз, за да огранича до минимум повсеместното изтребление, замърсяване, непукизъм, дивотия и т.н. Искат се елементарни усилия, примерно да не си изхвърляш найлоновите пликчета, където ти падне, за да има някаква разлика. Сещам се за кампанията "Да изчистим България за един ден" - чудесна.., но безсмислена. В един единствен ден всички хукват да се правят на отговорни като тормозят познати и съседи, за да чистят и те, но какво става през другите 364 дни? Няма ли да е по-амбициозна кампанията да научиш детето си, още в детската градина как да цени чистотата, не само в своята стая, но и по улицата, по която минава и изобщо навсякъде.
Защо трябва като се засегне някаква глобална тема, всичко да се принизява до субективен спор-кой прав, кой крив? Защо все искаме да пъхаме всичко в собствения си аквариум? Защо не надникнем извън аквариума и не видим, че зад него има океан? Това на мен не ми е ясно.
За завършек един цитат, чийто автор не помня кой беше: Когато едно единствено действие се прави от милиарди хора, то придобива глобални размери.

Още нещо-хората вече населяват масово градовете, за сметка на селскостопанските райони. Защо? Защото търсят работа или може би защото са станали потребители. Света се завърта около хартийките, които ни правят "успели и проспериращи" или "бедни и недоимъщи". Ако нямаше пари на планетата дали нещата биха били различни-вероятно да. Защо? Защото въпросните "ценности", които в момента се възприемат като такива и цел в живота-да трупаш пари, предмети, коли, бижута, да ядеш деликатеси, т.н., тези неща пак ще са може би важни, но не толкова колкото са в момента. Дали тези неща те правят щастлив? Не. Един богат и известен човек бе казал, че парите не те правят по-щастлив, а по-зает. А и някога не е имало пари, така че света може да съществува и без тях. Друга е темата за роботизирането. Особено в големите мегаполиси-на зелено: премини, тук: наляво, там: бодни, изтрии, дай, вземи. Всичко е написано, табели, знаци, сигнали, общо взето на хората не им се налага много да мислят. Да, така е удобно-те са подчинени, ходят като зомбита на работа, работят като роботи, после се прибират и се зомбират пред телевизора. Никога не искат нещо по-различно, защото често не знаят, че има нещо по-различно. Така са в подчинение на лъскавите реклами, на моделите за подражание и красота, на храните за бързо хранене, на новинарските емисии, които се правят с цел да предизвикат конкретно 4 реакции у зрителя. Пример за това са Щатите-огромно население, нисък коефициент на мозъчна активност.
А сега си представете, че нещата се обърнат. Че масово и навсякъде хората спрат да купуват стоки, които в 99,9% от случаите не са им нужни, че спрат да карат коли, че бойкотират телевизора и го изхвърлят през прозореца. Представете си, не просто промяна, а революция. Представете си, че изведнъж някой зарази цялата Земя не със смъртоносен вирус, а с "щрак" бутон, който те кара да подложиш всичко установено на съмнение. И вече не можеш да си кон с капаци, просто няма начин. И това се случи масово. И си представете какво би било тогава...
Да, звучи много фантастично, но какво пък - въображението още е безплатно. При този фантастичен сценарий, дори да станем 25-50 милиарда, то едва ли щеше да е негативно, защото ако хората мислят един за друг, вместо да се опитват да се качат един върху друг, то може би, в една утопична планета, нещата биха били.. идеални.