Назад, Jasmin :)

Браво, Ани!

Пиша есе на толкова ужасна тема, че даже и учените, които я разглеждат не знаят как да дефинират някои от "истините" си. WTF??!!

Като за начало може да споделиш какво разбираш под еманципация, като ne включва само широко известната еманципация на жените и темата няма общо с феминизма.
А темата е "What is achieved by connecting securitization to emancipation nowadays?"

По принцип мога да вмъкна в есето такава насока и ще бъдеш надлежно цитиран, но проблема е, че трябва да ги разгледам като сравнителни подходи за Critical Security Studies, за чиито дефиниции никой не е 100% сигурен.
" прекалено подсигуряване спрямо околните/ средата/" е добра насока. Почти го напипа.
Много мило от твоя страна да помогнеш.

Гледам шоуто на Слави и безумните кастинги за новата му идея : "Умна и красива". Чудя се дали след тази измислица, няма да направи премислица: Умен и красив....

Лутам се из мислите и чувствата си...

Много много съм щастлива, че получих положителна оценка и feedback за първото си есе. Део, твоето мнение ми беше от полза, но аргументите ми бяха в по-глобален смисъл и от гледна точка на сигурността, но и то беше включено. Danke!

Браво! Честито и за двете! Ще споделиш ли с нас как се казва книгата ти, за да можем да си я закупим?

София- с многото таксита, с трафика, с мръсния въздух, с многото хора, със светофарите, с арабите и junk food-a, с намаленията, с разпродажбите, с говорещите по мобилния, с лампите за 20 лева, с дрехите от 10 до 1000 лева, с хората, които се обличат както си искат, с шарените ушанки и смешните ботуши, с просяците и угоените улични кучета, с колите наспирали по тротоарите, с паветата, с навалицата в метрото, с лъскавите коли и мигащите табели, с ремонтите и висящите кранове, с хората без усещане за лично пространство, с хората гледащи в празна точка в метрото, с хората отиващи на работа, влизащи в магазините, излизащи с пълни чанти, смеещи се, бързащи, течащи като мътна вода между камъни, разсеяни, замечтани, проклинащи и недоволстващи, с бабата влизаща с бастунчето си в Рицка, с мургавите момчета излизащи от заложната къща, с китайското, с шаловете и пончото, които можеш да си купиш на улицата, с пиците на парче и дюнерите, с тропс къщите, с хубавите момчета, със слабите мадами с много къси полички, с пешеходните пътеки... София, здравей!