Темата не е нова, но не сме я разисквали до момента   Най-напред изрично ще направим уточнението, че тук засягаме въпросите на "модерните" масови рисунки и цапаници, без да залитаме към окултистки, шамански, индиански и пр. специфичен "body art".
Натъкнах се на една статия за лазерно премахване на татуси, перманентен грим и сие и до колко безопасен е най-безопасният (поне до момента) метод "undo" на нещо подобно и как всъщност работи. Замислих се върху следното - идеята на нещо перма не е ли да остане перманентно или не точно, "няма нищо вечно"... И още - ако нещо се води уж перманентно и не е сигурно как и до колко безопасно и дали изобщо е възможно на 100% да премахнеш печата от себе си (сетих се за думата от това как една баба, която изключително много уважавам, нарича татуировките) - какво изобщо би те провокирало да го направиш? Няма ли да ти омръзне 15 години да си с една и съща картинка, очна линия, сенки, червило... Или щом си се решил, това е на база на дългогодишния ти опит и си сигурна, че точно тези цветове сенки ти "тичат" и те "отварят" максимално    Толкова много въпроси, събрани в няколко капки мастило и електрическа игла.
Когато си на 14-16 или пък и по-късно, (че както знаем сивото при някои закъснява, при други изобщо не идва, тактично пропускайки ги), влюбена си до ушите и си изпила няколко бири (или текили примерно) в повече, като нищо може да ти се стори, че сдобиването с татуировка "Минка + Петьо = Секс" е най-добрата идея, която ще ти хрумне някога. След това остаряваш, Минка + Петьо вече са само минало и със сигурност няма начин, по който да убедиш настоящият си приятел, че Петьо е бил любимата ти плюшена играчка, с която... нали! Или пък хубавичко си се разкрасила по ръчички, личице и изведнъж трябва да заработиш в банка или да станеш минисър на културата   
За щастие на всички нас технологиите се развиват (Hallelujah   ) и докато едно време (а и все още по някои места мисля) неуместните татуси се премахват с меко казано касапски методи (да не навлизаме в подробности, че ще трябва да вадим червените точки), днес хората имат на разположение "чудото" на лазера.

Лазерното премахване работи благодарение на способността си да разбива големите частици мастило под кожата ви на по-малки частици мастило под кожата ви. Процесът далеч не е съвършен, но работи и със сигурност следите от него по никакъв начин не се доближават по нелицеприятност до някои татуировки, на които всички ние сме ставали свидетели. Но, за да го разберем по-добре, първо трябва да разберем как се случва самото татуиране.
Когато татуировчикът или гримьорът твори върху своето платно, което е и ваша кожа, той инжектира мастило в повърхностните му 2 милиметра с помощта на електрическа "химикалка", тоест, машинка. Тази машинка е снабдена с игла, която се движи нагоре-надолу, (досущ като иглата на шевна машина) осъществявайки между 60 и 150 движения в секунда. Всеки път, когато проникне в кожата ви, тя оставя в нея по малко количество мастило.
Разбира се, тялото не възприема това като най-прекрасното нещо на света и се опитва да се отърве от мастилото с помощта на имунната си система. Мастилото, инжектирано в дермата (кожният слой, намиращ се непосредствено под епидермиса), бива атакувано от белите кръвни телца, които се опитват да го отведат извън организма ви. В рамките на следващите няколко дни в дермата се образува своеобразен "белег", който "опакова" прекалено големите за да бъдат отведени мастилени частици и по този начин те си остават с вас за вечни времена. За добро или за лошо.
Лазерното премахване, от своя страна, работи благодарение на способността си да разбива големите мастилени частици на по-малки, давайки шанс на имунната ви система да ги отстрани от тялото. Това се случва посредством пулсираща светлина, която е достатъчно силна, че да проникне през първите няколко слоя на кожата, а цветът й е съобразен с цвета на мастилото. За премахването на зеления цвят се избира червена светлина, за премахването на червено мастило се използва зелена светлина, а за премахването на черното се използва каквато и да е светлина, тъй като черният цвят абсорбира лъчения в абсолютно всички цветове. С други думи, колкото по-цветна е една татуировка, толкова по-голямо предизвикателство представлява нейното заличаване.
В резултат е възможно да остане белег, но рисковете, които се асоциират с лазерното премахване на татуировките, са сравнително малко. Засега науката не подкрепя срещаното на места твърдение, че тази процедура увеличава риска от рак на кожата

Независимо от рисковете и крайния резултат, той със сигурност би бил достатъчно добър (поне от естетическа гледна точка), че да позволи замяната на името Петьо с Бойко, примерно. Въпрос на цена - морална, материална, здравословна.
Та - какво е мнението ти, Гост, по този специфичен леко перманентен body-art? Защо би/не би се подпечатал/а? Ако би - къде и какво? Защо? Изобщо какво трябва да изразява и въплъщава в себе си едно подобно решение: "Ей, мацки, вижте ме колко съм секси-готин-пич-престъпник-а-ла-bad-guy, силен, ъ... мъжествен и пр.  или колко независима жена, която прави каквото си поиска и 5 пари не дава за мнението на околните, мъжкарана, или сантиментална кукла, която я мързи да се гримира всеки ден в различно, или си е нарисувала котенце на пъпчето, (ах колко сладко и трогателно   ), или името на първия/първата споделена/несподелена лИбоФ, или паметната дата, която промени живота ти и вече нищо не е същото..
Сега след всичко прочетено логично следва и въпросът - би ли се "подложил/а" на перманентен грим, да си изрисуваш телцето, лицето, ушенцето, вратленцето... показно или по-скоро ще гледаш да е някъде скрито-покрито само за лична + на неколцина изрично поканени гости употреба, в случай, че въобще се престраш. Ти си
Лично аз да си призная... на прима виста ми хрумва, че специално по отношение на перма грим - виждам две потенциално положителни "качества" в него - не цапа и се ликвидира опасността да се събудиш до крокодил, който да те накара да подпалиш с 200, напускайки топлото легло/диван/под.. Все пак каквото си запомнил предната нощ, такова ще е и на сутринта Без изненади + така ще се даде шанс на повече хора в живота, защото както отлично ни е известно - малко грим постига чудесааа... (леко сексистко, но все пак   ). От друга страна, обаче, веднага следва контрата - а къде остана естествената красота и не са ли достатъчни всевъзможните програми за обработка на снимки/видео и часовете обработени рекламни материали, които ни омагьосват всеки ден от всички страни, че да доизкривяваме и без това заслепените си възприятия що е то естетика и красота по подобен "подмолен" и леко "долен" начин...   

P.S// На този етап помествам темата в този раздел, но в зависимост от това как се развие нататък, ще я преместим при необходимост на по-правилно местенце.

Здвавейте читатели, казвам се Теодора и това е първото ми мнение тук.( звуча като на някаква онлайн AA meating)...Но нека не се отклонявам.
Първо, лазерното премахване сравнително неприятна на усет(поне така съм чувала) и ужасно скъпа процедура( имайки предвид,че за премахване на една рисунка трябват мин. 5 процедури). След това си възнаграден с бледо подобие на татусчето, което някога си имал(белега, който остава след процедурата)...А и да не забравя, надали някой, който много (иска или е искал) да го рисуват ще се нуждае от undo.
Няма нужда да обяснявам от кога възникват тауировките...древни времена...бля бля. Всеки може да отвори чичо Гугъл и да се поинтересува. Тогава времената са били различни, разбиранията на хората също...факт е, че те са отминали.
Мога, също така, да извадя и малко инфо от википедия за периода от 70те до ден днешен и как това е основна модна тенденция по света.
Истина е, че това течение е силно разпространено(особенно сред младите хора), но не мисля че в толкова ранна възраст...
Тогава по скоро е времето на пиърсингите и смяната на косите, много малка част от 16ките са нарисувани. след още 2 годинки вятъра сам ще ги понесе натам.
Искам да поясна от началото, че не отричам...ДА... има МНОГО идиотски тауировки, направени по още по малоумни причини, като: "Ти имаш тауривкааа,олеее, и аз ще почна да гледам, може и аз да си избера" ... или нещо подобно-кифленско...sorry..не ме бива чак толкова :Д :Д . Това, което ще си рисуваш и це остава за цял живот трвбва да е нещо специално... нещо, което ти напомня за теб самия, за нещо което си изживял или обичаш. Имам едно приятелче, което си направи половината ръка в взездички и на китката му пише Mishele...това е името на сестра му и я направи, когато се роди. Съсигурност това не е някаква пришявка... Не,че някога ще забрави кога е родена сестричката му, но така го е запечатал завинаги... Всеки има собствени причини Но и никой, който прави тату по такива причини няма да го махне.
Второ или трето, вече няма значение хахаха... А бе хора, просто приемете реалноста. Някои от нас го смятат за нещо напълно нормално. Аз лично съм от хората, които не правят разлика... Няма значение расата, цвета на кожата дали имаш рисунки или обеци, косата ти дали е розова или лилава...Това не са нещата, които са от значение. Да, разбира се, че ако имаш малко повече вкус няма да се направиш на чучело, а ще изглеждаш добре и премерено. Слава,че все оше има такива хора, напоследък по "центаро" се вижда обратното, а студентски град е като минна зона от взризоопасни прически... ох малко за заплеснах...както и да е. Имах предвид, има доста по големи чучела от един татуиран човек хахаха, мога да приложа и снимки, но можете и да пуснете някой от фолк каналите... С какво те са по свестни, или просто за хейта?
Стига вече съм писала, защото си забравих началото, а това никога не е добър знак.
Нека да обощя, с две думи : Не съдете хората, защото това,че си целия в татуси не те прави по различен човек, ако умишлено бутнеш някой от покрива на 10 етеажна сграда- тогава вече трябва да се позамицлиш сериозно в какво си се превърнал :Д :Д
За перманентния грим- нямам особенно добро мнение. По скоро смятам,че всяка една от нас може да отдели 10 мин от сутринта си за една спирала и да се среши

Привет и добре дошла в Хахаландия (Абе защо не намирам махащо за "здрасти" човече..)

Део, да те сдъФча първо-защо така ми звучи, че поста ти е насочен главно към нежните самодиви с изписани ресници и завъртяни рисунки по нежните телца? (Честита ви Пролет, като се сетих за самодиви) Все пак, огромна част от почитателите на татуси са точно мачо-меновците с големите бицепси, пък кой знае, може и на перманентния грим да има   
По темата-на 15-16 исках много да се изпиша някъде, но изведнъж стана крайно модерно, докато се чудех какво да си харесам (защото нищо не ми харесва толкова много, че да си го изографисам до живот) и автоматично се отказах от идеята. В резултат почти всички, които познавам си направиха поне един татус, а аз и до момента не съм измислила какво бих си изрисувала.
Това за плюшената играчка ми напомни за онази картинка с девойката и майката, която й казва, че е крайно време да се откаже да спи само с мечо..   
Погледнато от друга страна перманентния грим може да направи някои девойки (пък защо не и господа?) много по-привлекателни отколкото са били, но само ако е много добре изпипан и почти незабележим.
Винаги съм смятала, че да си напишеш името на любимия е оправдано само ако това е "мама"   , защото виж това едва ли ще се промени някога, за разлика от всичките други големи и малки безумни любови.
От друга страна вероятно много хора биха се поблазнили приятно ако се "резервираш" за тях перманентно, въпреки че аз бих се ужасила, защото говори за обсесивност с психопатични наклонности
Мисля, че по-популярната практика не е премахването, а по-скоро надграждането на един татус с друг-по-голям и по-черен/шарен обикновено, което често (особено на нежно женско тяло) е epic fail. Но пък някои хора твърдят, че си правят татуси, за да запомнят дадени етапи в живота си, дали положителни или отрицателни, така че вероятно всеки според случая и разбиранията си.

Най-напред привет на Теди   (10х на Ray за емотосторминга ). Добре дошла и ползотворно творчество  Сега по темата, по ред на номерата   
Най-напред към Теди - от прочетеното останах с усещането, че темата ти е прозвучала малко като хейт или укор към татуираните хора, та ти се налага да си техен полузащитник Нямах предвид да ги съдим или заклеймяваме като утайката на обществото или нещо подобно. Има много стилни рисунки, подбрани изключително подходящо спрямо конкретното тяло или място на изобразяване. А и ако действително всяка сутрин отделяш по 10 минути за спирала, това си е ~5 часа/ мецес или ~60 на година от живота ти. Защо да не си сложиш перманентна тогава, ако се гримираш по един и същ начин спирално  Или... така ще се отнеме моментът със сутрешното съзерцаване в огледалото и... (сега се сещам да Ви попитам.. защо като гримирате очите си, е абсолютно необходимо да сте със зейнала уста? Ако има перманентен грим, няма да се зее толкова => по-малко бръчки    Продължавам по темата, че ще ме сръчкат).
Та.. от друга страна много хора имат проблем с избора и обикновено става epic fail, особено когато не знаеш какво точно искаш. И като прибавим, че е перманентно уж... А тръгнеш ли да го "поправяш"... съвсем! Сега се замислих, че самото "надграждане" и "доразкрасяване" може да се разгледа точно и като компромисен вариант, защото просто не е толкова лесно да заличиш напълно нещо подобно и да си кльофнеш друго отгоре му? И тогава мацаницата е пълна, както спомена Ray.
Моята идея беше да погледнем от всички възможни точки и позиции по темата, защото всеки има собственo мнение, виждания, а защо не и преки собствени впечатления и преживявания. Ясно е, че всеки решил се да на подобна стъпка има конкретна причина, или пък няма идея какво прави, или просто копира приятелите/ките си да е модерен, или... др. Когато и ако поиска да се поизчисти пък... се натъква на проблеми.
Препрочитайки изписаното (след дъФката в поста на Ray  ) - дали заради примерите, които съм посочил, дали заради това, че съм мъж все пак, разбирам защо мнението ми може да прозвучи привидно насочен главно към нежните самодиви с изписани ресници и завъртяни рисунки по нежните телца Вероятно там контрастът прави по-силно впечатление и това искам да подчертая. Освен това бай мачо изрисуван от... до... не е толкова голям хит, колкото фактът, че нима не се натъкваме на все повече (често грубо) изрисувани нежни девойки в ежедневието.
Да добавим и още един такъв главоблъскащ щрих тогава - защо пък при цялата еманципация, феминизиране и всички течения за равнопоставеност и пр. (в което няма нищо лошо, стига да не отиваме до крайности) сякаш жените да не искат да се докажат и в тази област и да изземат и тази "чест" уж традиционно резервирана за горките мачо-меновци. А защо не и да ги надминат   Female rockers rulez, bad chickas, yo