Аз си пожелавам хубава 2012-та година... много здраве и по-малко ядове.

п.с. Искам и голяма, красива елха и много подаръци :)

Не си спомням някога да съм писала писма на дядо Коледа и да съм го молела за нещо. Не че не съм вярвала в него, напротив, колкото и да звучи странно вярвам изключително много в белобрадия старец и в неговите способности. Това, което съм научила с годините е, че единственото чудо е любовта. Винаги съм си пожелавала любов и тази година ще го направя: Дядо Коледа, всичко от което се нуждаем е любов....

Аз напоследък често си мисля по този въпрос... "Ами ако го имам и той не е установен???" В настоящето състояние на здравната система си е напълно реална възможност. Именно затова си пожелавам и искам да сме най-вече здрави, аз и семейството ми, всички приятели, познати и непознати. Но пък не бива да изпадаме в мрачни състояния на духа и да мислим само за негативни неща. Предпочитам да използвам времето, което ми остава, за да обичам близките си и да помагам на хората, които мога и считам че го заслужават.

Хубав въпрос "... ако умирате от рак... каква любов, какви 5 лв..." За последните няколко години, загубих 3-ма любими за мен близки... от рак. Баща ми, човек, който също ми беше като баща и един скъп приятел. И тримата по различен начин приеха болестта и по различен начин я преживяха. Приятелят ми, така и не разбра и почти за 2-3 месеца си отиде - нямаше време да обвинява и да страда. Затова пък роднините му бяха до него. Баща ми се озлоби, дотолкова, че обвиняваше всички за състоянието си. Може и да е бил прав, но кой в днешно време не се тормози и притеснява за битието? И когато цялото ни семейство беше до него и по всякакъв начин се опитвахме да направим живота му възможно по-лек и да бъдем за него опората и смисъла в оставащатото му време, да усеща нашата любов - вместо да се наслади на времето с нас - той направи нещата страшни и ни караше да се чувстваме виновни, че ние сме здрави, а той не. Година и половина - ад за него, ад за нас.Колегата ми, който беше като баща за мен живя с болестта повече от 5-6 години - и всичко, което правеше след страшната диагноза беше да обича семейството си, приятелите си и да помага на всеки, който потърсеше помощ от него. Никога не говореше за това, че има рак и живееше така сякаш следващия ден му е последен - раздаваше се. Успя да направи толкова много неща за това време, че да има нещо след него.

Продължавам да твърдя, Ray - любовта е всичко, от което се нуждаем, за да се чувстваме щастливи и да посрещаме трудностите - любовта на приятелите си, на любимия, на семейството... Не ми дреме, рак ли е, левкемия или каквато и да е болест. Краят е предизвестен, за всеки от нас - въпроса е в даденото ни време да живеем така, че да правим добро и да даряваме любов, а не да вгорчаваме живота си от безсмислени въпроси, след като можем да направим къде по-хубави неща за себе си и хората, които са до нас - принципът "даваш-получаваш" е в пълна сила в нашия свят. В този ред на мисли да вярваш в Коледа, като време в което ти се иска да си добър и да даваш и получаваш е много хубаво, да вярваш в любовта. Ще се опитам да перефразирам една известна мисъл - "Човек е това, което яде" в "Човек е това, което мисли"....