Преди време един приятел ме попита какво би мислело моето Аз от преди 10 години за моето Аз сега. Може би поглеждайки нещата от тази гледна точка установяваш много по-различни неща, отколкото просто поглеждайки назад. Според зависи от хората/ситуацията/момента се чувствам на различна възраст-или твърде стара, или прекалено малка, дори преди ден-два си мислех, че изобщо не се чувствам пораснала за нещата, които би трябвало да са нормални за възрастта ми-брак, деца...   Като малка, а и като пораснала си бях все влюбена в Питър Пан, така че..  
Любим период, хехе.. Обръщайки се назад винаги е имало плюсове и минуси и ако със сегашното си мислене можех да се върна бих се върнала на около 14, за да се посмея искрено на всичко, което тогава съм считала за толкова големия проблем и края на света, но любимия ми период предстои-някога в бъдещето, когато съм една дърта свадлива бабка, която обича да се смее и си спомни за всички дивотии, които е вършила, всички момчета, по които е хлътвала безметежно и всички мечти, които без да иска е сбъднала. А ако пък не доживея до тогава, то често имам тези любими моменти, в които се оглеждам наоколо и си казвам, че дори да умра точно сега, няма да съжаля за нищо, така че може би е "сега", защото само сега мога да взема решение, да започна да правя нещо или да спра да правя нещо друго и да имам това неясно приятно чувство за неизвестното, което ще е миг, ден или година след сега.

Има значение само как правиш нещата. А дали си на 20 или на 30 или на 40 години просто гледаш на нещата по различен начин. Научила съм, че трябва да отдаваш значение на настоящето и да си готов са всякакви изненади след година-две. Не съжалявам за нещата, които съм направила - така съм ги почувствала, така се получават, ако е трябвало да стане. Ако се върна назад, вероятно ще направя нещата пак така, както ги чувствам, дори и с риск да сгреша. То нали има и такава истина - Сгрешиш ли, значи си опитал...Радвам се, че се чувствам винаги млада... ще видим докога...