По данни на Световната здравна организация (СЗО), представени миналата седмица по време на конференция в Киев, катастрофата в Чернобил е предизвикала облъчването с радиация на около 600 хил. души, а жертвите на трагедията са 4 хиляди.
На 26 април 1986 година, в 1:23 часа след полунощ, в ядрената централа става взрив, който изпраща радиоактивен облак към Западна Европа. Заради катастрофата стотици хиляди семейства напускат домовете си, повечето от тях са от Украйна, Беларус и Западна Русия.
При експлозията радиацията е 400 пъти по-силна от атомната бомба, пусната от САЩ над Хирошима. Хиляди декари гори и земеделска земя са засегнати и до днес остават недостъпни и необработваеми.
Властите в бившия Съветски съюз поставят пълно информационно затъмнение за няколко дни. Дори сред работниците в град Припят малцина са тези, които знаят точно какво се е случило в четвърти реактор на централата. Едва три дни след инцидента Москва признава за него.
За борба с радиацията са изпратени десетки хиляди военослужещи, които са изправени без особени защитни средства срещу разяждащата сила на радиацията. Колко от тях са пострадали остава неясно и до днес. Така, както не е и ясно колко точно са пострадалите по различен начин от радиацията. Пилотите на хеликоптерите, които пуснаха тонове пясък и олово върху избухналия реактор в Чернобил, бяха с минимална защита от радиацията, но осъзнаваха риска, заяви техният командващ Николай Анточкин, цитиран от Франс прес.
Пилотите са изпълнили около 4000 полета за 10 дни. Те са получавали хапчета йод, противорадиационен кожен крем и нова униформа след всеки полет, а освен това са вземали душ след всяка мисия.
Пилотите са съзнавали, че тези защитни средства са недостатъчни, но въпреки това са настоявали да изпълнят колкото може повече полети, защото са знаели, че реакторът трябва да се покрие възможно най-бързо, разказва генерал Анточкин в интервю за в. "Комсомолская правда".
По негови думи радиацията над реактора е била толкова висока, че е надвишавала скалата на измервателните уреди.
За потушаване на възникналия при експлозията пожар и почистването на зоната около реактора Съветският съюз е изпратил 600 000 "ликвидатори" за 4 години.
Те са били изложени на високи равнища на радиация с минимална защита.
През 2005 г. няколко агенции на ООН прецениха, че вследствие на радиационното облъчване са загинали 4000 души, а според екологичната организация "Грийнпийс" до тази дата са загинали най-малко 100 000 души в Украйна, Беларус и Русия от ракови заболявания, нарушения на имунната система, сърдечни болести и други вредни въздействия от радиационното заразяване.
Научният комитет на ООН за въздействия на лъченията UNSCEAR обаче признава само 31 смъртни случая на служители в централата и пожарникари, които се дължат пряко на радиационно заразяване от Чернобил.
В доклад от февруари 2011 г. комитетът отбелязва също 6000 случая на рак на щитовидната жлеза, от които 15 завършили със смърт при деца, които са пили радиоактивно заразено мляко.
В България преди 25 години хората се радваха на топлото време, първомайските почивни дни, пролетния дъжд, разхождаха децата в парковете.
Съобщението дойде след пет дни. Облакът - по-бързо, но никой не предупреди навреме за опасността.
Информационното затъмнение за Чернобил спечели в категория "Абсурди и куриози" в предаването на БНТ през 2010 г. "Българското събитие на ХХ век".
Името на чл.-кор. на БАН Любомир Шиндаров стана печално известно през 1986 г. По това време проф. Шиндаров е първи зам.-здравен министър и главен санитарен инспектор.Когато след няколкодневно закъснение в България най-после бе съобщено за аварията в съветската атомна централа в Чернобил, Шиндаров заедно с тогавашния председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии Григор Стоичков убеждаваха, че няма никаква опасност за населението от радиоактивно замърсяване. Заради скриването на истината и омаловажаването на последиците от аварията през 1994 г. Любомир Шиндаров получи двегодишна условна присъда, а Стоичков - ефективна.