Най-напред бих искал да поздравя изобретателят на темата
Сега по темата... Любопитството... е порок.
Ще илюстрирам това със следното:

"- Вие...Мая ....не знам си коя .... ли се казвате?
(Действието се развива в подлеза на НДК. Примерно.)
- Не, не...
- А, ...просто Мая...
- Не, не съм дори Мая.
В това време тролеят отваря врати и аз с подскок вътре. Жената след мен:
- Ама вие не сте ли работили във Фармахим?
- Не, не съм.
Жената невярващо ме гледа.
- А не сте ли депутатката..."
И т.н.

Ние, българите, сме любопитен народ. Някои мислят, че това е защото сме будни, отворени към света и природно интелигентни хора. Други - че това се дължи на простотия и лошо възпитание. Склонен съм да се съглася на 95% с второто.
Ние, българите, обичаме да "зяпаме". Да, просто да "зяпаме". Ще се спънем, но не спираме. "Зяпаме" в количките на хората в Билла и Метро, "зяпаме" в прозорците, "зяпаме" в колите, в магазините - нищо не пропускаме. Кой, какво, кога, защо и как? Трябва всичко да знаем. Винаги.
Любопитството, изглежда, е обратно пропорционално на големината на населеното място - колкото е по-малко, толкова е по-голямо любопитството. Човек би казал, че е начин на живот или единствено развлечение за местните хора.
Дотук нищо лошо, но то по-скоро и често преминава в нездраво любопитство. Българинът дори наднича в чуждия живот, в чуждите чаршафи, прекрачва тънката граница на личното пространство на другия. Кой кога се прибира вечер, кой с кого спи, какви торби носи с покупки, каква кола кара, какво пране простира, каква дограма е сложил в жилището си, как се облича - всичко е предмет на оживени разисквания. И на много семки (всъщност само шлюпките остават след дебатите).
Мисля си, че може би тъкмо любопитството определя и огромния интерес на българския народ към предавания като Биг Брадър, Хванати в изневяра, Сървайвър, Стани богат, Цената на истината и други подобни.
В същото време българинът не проявява и грам любопитство към такива щекотливи теми като застрояването в Рила, Иракли, устието на Камчия, Странджа, бетонирането на Черноморското крайбрежие и на зимните ни курорти, унищожаването на природата ни и на всички безобразия, които се вършат в чудесната ни страна.
Любопитно, а?
Може би любопитството е от топлата ни южняшка кръв. Всички южни народи са по-любопитни от северните.
Обаче - странни хора сме ние, българите! Любопитни, но пък и сърдечни и топли!

а любознателността не е ли вид любопитство?... какво ще кажеш по въпроса, Део?..
иначе не бях замисляла върху тази част...

Любопитството за мен няма нищо общо с клюкарството, което са всички тези тип да видиш какво има в чуждата паница. За мен любопитството е огромен плюс. Че е убило котката е вярно-моята 2 пъти полюбопитства какво е да се хвърлиш от 3тия етаж, но уви нищо й няма. Това се дължи обаче на други неща :))
Клюкарстването е обратната страна на монетата на любопитството. За пример съседката ми: знае кой кога се е нанесъл, с кой живее, кой се е разделил с този, с който живее, кой каква кола кара, кое е паркомястото му, кой си е платил месечната такса на входа, който не е-защо не е. Предполагам, че и други подробности знае, но не ми се иска да знам даже какви. Направо й се чудя на жената как успява да побере толкова информация. Клюкарството за мен означава, че живота ти е адски скучен и затова постоянно гледаш и коментираш чуждия. Не го разбирам и не го споделям, въпреки че казват, че е типично за жените и все пак едно е да споделиш с приятелки нещо приятно или да им се повайкаш за нещо неприятно и съвсем друго е да дискутираш третия братовчед на съседа ти в съседния вход на 5тия етаж, вляво и защо не е успял брака на сеста му.
Любопитството за мен значи да си задаваш въпроса "Защо?" и да искаш да знаеш как работят нещата. Примерно, любопитството е най-илюстрирано при децата. Едно дете отива и гледа в продължение на час как мравките си събират трохички и ги пренасят, отива и пита хлебаря как се прави хляба, изслушва някой дядо, който му обяснява защо кравата трябва да се дои всеки ден или забравя за времето, докато бърникаа в старото развалено радио, за да види как са свързани всички кабелчета. Това за мен е любопитство, а не клюкарстването прерастнало във висша форма на едва ли не задължителен "добродетел" в квартала. Затова и децата постоянно питат ли питат, докато не станат възрастни и не започнат само да предполагат, без изобщо да питат и да си създават хиляди проблеми и главоболия като си вярват на предположенията. А възрастните пък хич и не обичат да отговарят на детските въпроси, защото ги намират за глупави и ненужни. Някой някога беше казал, че глупав въпрос няма. Но уви... никой не се сеща за това...

Хехе, Део така се изказа, че направо заключи темата
И не смятам, че има 'провал', все пак като казали на Едисон, че се е провалил хиляди пъти, докато създаде крушката, той отвърнал, че нито веднъж не се е провалил, а просто е открил хиляди начини по които не се създава крушка. :) Всичко е въпрос на гледна точка, винаги. Според мен има нещо, което се забравя за любопитството-това, че то зависи от %-та 'природна интелигентност', т.е. онази, с която си роден, а не тази която заучаваш в училище и т.н. Едни хора са родени с голям % природна интелигентност, за тях когато са малки казват 'будно дете', а други са си просто леко природно ограничени. Те също могат да са интелигентни и да имат добри резултати в нещата си, но сякаш имат някаква граница-т.е. стигат до едно ниво и не могат да продължат нагоре. А може би просто се задоволяват с малко. В крайна сметка изобретенията и откритията са правени винаги от 'налудничави' (според околните) любопитни хора, които се чудят 'ами ако?' ...
И все пак замислете се къде щяхме да сме сега ако го нямаше любопитството на Галилей, Колумб, Нютон, Айнщайн, Тесла, Едисон, Мария Кюри и т.н. хора, които са били достатъчно Любопитни, за да пожелаят да изпробват някаква налудничава идея на практика или усещайки, че нещо не е наред да се опитат да оправят нещата или да докажат това, което смятат за правилно (примерно, че земята не е плоска и морето не изтича в нищото на края на света ).
А малките хорица ще си шушукат зад гърба им с тяхното вечно мнение по всички въпроси, но ако откривателите отделяха от времето си, за да им се впечатляват, то те никога нямаха да имат време да направят нещо друго. А и имаше една много хубава приказка: Когато хората говорят за теб, значи всичко е наред. Когато обаче спрат, значи има нещо нередно.